От известно време има един тука дето ми се върти около очите. Ама е под специална опека. Няма как да го доближа без да го отнеса. Затова засега само го съзерцавам и у се чиня. Some day... Нали все пак съм котка. Гризачите са ми стара слабост. Още откакто се родих. Ама понеже ме държат затворен и не съм имал възможността да вкуся от слабостта си. Пази се
Ти...

Днес онзи ме прецака, сутринта беше излязъл, после се прибра, но само за една минутка, неговата кожа. Аз реших да си отмъстя като цял ден вършах и съборих де що успях да помръдна. Голяма грешка! Когато се прибра другия (друг път за него) го отнесох. Нали все пак е негово местенцето. То не бяха крясъци, чехли и тем подобни. А онзи все още го нямаше да ме оправдае за пореден път. Еми поскрих се за 2-3 часа да се поуспокои положението и онзи се прибра. Та му се оплаках и исках да ям. Той ми беше докарал неква грозна скумрия. Аве ейййй, алоооо! Аз глупости не ям. Искам си консервичката.

Та така, сега се излежавам в краката на онзи и му казвам какво да цъка. Айде лека!

Добрютро, казвам се Beatles. Името ми идва от един виц и ми го сложи този тип. Викат ми още Черния, Тигъра, Мурджо, Изрода, Циганчето?!, ако се сетя още нещо ще постна специално по случая. Тук ще ви говоря за безкрайно интересния си котешки живот, за моето невероятно разнообразно ежедневие, за навиците ми и котешките ми неволи.

Държа да подчертая, че въпреки мъжките имена, биологично съм котка, а не котарак, но още от малък ме възпитават като котарак (баси майката и живота). За отмъщение се разгонвам по-често и тровя нервичките на онзи. Нека знае, че природата си е природа и не аз съм котарак, а имам нужда от такъв!

Подробности очаквайте скоро, освен това трябва да му пипна кода на това чудо, че много грозно изглежда, също като онзи.